Възраждане настоява за закриване на Комисията за защита от дискриминация


Днес бе разпространена новината, че заседателната зала на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) вече ще носи името на Кемал Еюп, нейният първи председател след създаването ѝ.
В тази връзка е нужно да се припомнят няколко общоизвестни факта от биографията на въпросната личност:
– агент на Държавна сигурност (1978 – 1989);
– народен представител от ДПС (1995 – 2005);
– зам.-председател на ДПС (1996 – 2000) и член на неговото ръководство (2000 – 2007);
– председател на КЗД (2005 – 2012) и неин член (2012 – 2017).
Минало, което е образец за представител на върхушката, узурпирала властта в страната ни – принадлежност към репресивните органи на социалистическия режим преди 1989 г., след това бързо и успешно преориентиране към „демократическия“ ред и накрая дълго и нескончаемо живуркане в неговите институции. Истинско клише!
С какво обаче е известен Кемал Еюп като председател на КЗД? С много неща, но ще откроим венеца на неговите усилия – проучване, озаглавено „Стереотипи и предразсъдъци в учебници, учебни помагала и образователни програми и планове в подготвителното и основното образование“. Проектът струваше 240 000 лв, а решението за начеването му и договорът за реализацията му бяха изгубени някъде между сградата на КЗД и тази на Министерството на образованието. Изследването, естествено, завърши със списването на доклад. Последният недвусмислено водеше към ревизия на учебниците в България, защото съдържали елементи на дискриминация. Така например, в аргументите се привеждаше констатация, че Левски бил закононарушител и турската полиция само си вършела работата при залавянето му. Наред с това, циганите не били това, което виждаме всеки ден… Турските поробители не са били толкова жестоки, както са ги описвали възрожденците ни… Разбира се, всичко това, примесено с други „по-модерни“ и „изтънчени“ форми на дискриминация – полова неравнопоставеност и т.н. Не за друго, а за да могат да се оправдаят получените европейски пари.
В крайна сметка въпросният доклад бе използван като база за нов натиск към пренаписване на историята ни и на някои творби на наши класици. Радикалният опит бе осуетен, но тенденцията остана постоянна и неотклонна. Факт е, че днес съдържанието на българските учебници звучи непознато не само за училите преди 1989 г., но и в следващите 10-15 години. Толкова непознато, че да не можем да си дадем сметка дали написаното се отнася за нас или за друг народ, дали децата ни са ученици в българско училище или суровина в някаква глобална перачница на мозъци.
Обезличаването е резултат, на който ние от „Възраждане“ продължаваме да се опълчваме, включително като разпространяваме безплатния „Учебник по родинознание“ за деца от 1 до 4 клас. Ето защо не можем да подминем новината за именуването на залата на КЗД. За нас то е дълбоко символичен акт. Защото залата, в която един държавен орган приема решенията си, ще носи името на конкретна личност, при това жива, при това спорна. Всъщност, така само се официализират два факта:
Първо, КЗД е държавен придатък на ДПС!
И второ, държавните органи се ползват за заличаването ни като държава и народ!
Предвид гореизложеното Възраждане настоява за закриването на Комисията за защита от дискриминация. Естествено ние сме наясно, че настоящата политическа конюнктура няма да го позволи, затова ще се погрижим това да е едно от първите неща, които ще свършим, когато българските избиратели ни дадат доверие да управляваме България.

социално споделяне