Символът на вярата или Теория за деградираща България.


Вяра значи духовност, а духовността единство.

Народът ни е преживял черните времена на турското робство благодарение на традициите, културата и вярата си.

Спойката между трите успява да го съхрани.

Последните години виждаме разрухата и в трите части на националната ни идентичност.

Чужди празници неусетно подменят българските, чужда култура толерантно избутва българската, а ние сами апатично губим вярата си.

Допускаме българчетата да се обличат като зомбита и гримират като трупове, а в деня на Будителите, децата са ваканция и почти не разбират идеята на празника. За някои дори е досадно и скучно да го отбележат.

Децата с охота рецитират текстове на чалга-попфолк, чалга-рап и чалга-поп музика, докато малцина знаят текстове на българските възрожденски песни.

Както се казва Каквото посееш, това ще пожънеш.

Днес вече жънем, това което други сяха.

Жънем плодовете на апатията, отчаянието и примирението на поколения смачкани българи.

Тези преди нас са били мачкани, но никога смазани.

В основата на православната ни вяра стои молитвата Символът на вярата. От най-ранна възраст децата са я научавали и рецитирали. Големи и малки са били едно в молитвите и вярата си. Християнските добродетели са живи, където има желаещи да ги пазят и предават.

Българският народ постига първо църковна независимост, а след това и национална. Обединените в духа, са обединени и в делата си. Не случайно неделната литургия е била задължителна за всеки самоуважаващ се българин и семейството му. Там всички са били едно, били са силни.

Днес историята се повтаря.

Отново трябва да върнем силата на вярата, за да възродим родината си.

Поколения са се борили църквата ни да бъде БЪЛГАРСКА.

Днес не забелязваме как огромна част от иконите в храмовете ни, отново са изписани на гръцки. Виждаме, че нещо пише, но никой не си прави труда да го прочете.

Гледаме, но не виждаме.

Пилеем традиции за които тези преди нас са умирали.

В някой от централните храмове на големите български градове, виждаме над 70% икони изписани на гръцки език. Българските надписи са малцинство, а някои българи, дори не разчитат или различават надписите на старобългарски, т.н. църковнославянски.

Митрополити и др. църковнослужители, вместо смирени в Христа, само с расо и дървен кръст, обикалят страната окичени със злата, часовници и луксозни лимузини. Вместо да възраждат църковни антики, пазят наследството на дедите ни и осигурят достойно заплащане на обикновените свещеници, те пилеят църковното имущество за лукс, от който са се отрекли с монашеската си клетва. Младите свещеници ще бъдат рядкост, докато годишните им заплати се ползват за покриване на разни, месечни лизингови вноски.

Неусетно Църквата ни стана любител на европроекти”. Няма лошо да ги ползва, но това не бива да се превръща в зависимост. Предците ни са завещали на БПЦ материална и духовна независимост.

Държим БПЦ да остане материално и духовно независим пазител на българските православни, традиции.

Напомняме на църковния клир, че Смирението е Добродетел!

Несмирението е грях. Грях е и луксолюбието и чуждопоклонничеството.

Грях пред Бога и пред Организацията ни!

Битката с гръкоманството и луксолюбителите е спечелена от първите възрожденци.

Благодарение на това е спечелена и битката за България.

Днес ние сме призвани да ги водим отново.

Не виждаме, че българските светци масово ги няма в храмовете.

Във всяка българска църква трябва да има икона на св. Иван Рилски, св. Цар Борис Покръстител, св. Паисий Хилендарски, св. Хан Тервел/Тривелий и т.н.

Има ли ги?

Не.

Време ни е да върнем българското в църквата си и духовното в България!

Българските храмове от зората на Възраждането са били културно-просветни центрове.

Пак трябва да станат такива.

Всичко зависи от нас. Усилие трябва да направи всеки българин на който му пука.

Пост, причастие, изповед, молитва, тайнства, икони и духовност не са понятия от вехтите книги. Трябва да ги възродим и ние като народ да бъдем подкрепа и упование на чистите български духовници.

Повечето българи, които отидат в храма на големите празници, слушат службата, но не разбират думите. Основно поради старобългарския език те изкарват времето там като в опера. Неразбирайки текста, но слушайки хубави мелодии и от време на време Господи…. господи….. Губи се връзката и не бива да го крием.

Затова свещениците трябва да говорят много и разбираемо, а миряните да направят усилие да прочетат и разберат родното ни старобългарско писмо.

Слава Богу има свещеници, които продължават да бъдат идеал за духовни водачи и народни пазители.

Няма да ги споменаваме, защото те са смирени и скромни българи, големи родолюбци и ще ни се обидят от излишната показност. Но знайте, че ги има!

Търсете ги и ще ги откриете. Тогава ги пазете.

“Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен…

Символът на вярата е Единството.

Единството е сила, а силата Народ.

Вяра, Единство, Народ.

Време ни е за Възраждане!

 

 

 

Георги Георгиев,

зам.председател на „Възраждане”

бутон за сайт