Пълен провал на правителството в сектор „Сигурност“. Време е за нов вот на недоверие


Гласуването по вота на недоверие срещу правителството в рамките на вчерашния ден, очаквано не мина. Парламентът гласува против искането на БСП и спаси третия кабинет на Бойко Борисов, поне засега. От 234 народни представители, които гласуваха – 103 бяха “за”, а 131 се обявиха “против”. Измежду гласувалите с „против“, бяха и някои патриотични пишман опозиционери, които първо заплашваха, че ще подкрепят вота, но след като правителството им отпусна извънредно няколко десетки милиона лева, уж за „ремонт“ на язовир, отново се превърнаха в първи преторианци на премиера Борисов и веднага скочиха да бранят управлението му.
Причините за неуспеха на това гласуване са в общи линии известни на всички и могат да се обобщят в следните няколко направления. Първо, мнозинството е стабилно. Общите теснопартийни и котерийни интереси на управляващите партии ще ги държат сплотени, поне докато имат взаимоизгоден интерес едни от други. ГЕРБ има интерес да упражнява властта в полза на многобройната си клиентела, създавана вече три мандата, а „патриотите“ изживяват зведният си миг. Естествено, използват и създалата се възможност, която никога повече няма да се повтори да откраднат, каквото могат. За „Воля“ и Веселин Марешки, няма какво да говорим, те са собственост на Бойко Борисов, както са собственост и скъсаните му пантофи пред вратата на къщата му в Банкя. На следващо място, избраната тема за корупцията беше крайно абстрактна, неопределена и зле насочена. Не се изтъкваха конкретни корупционни скандали, белязали и трите мандата на Борисов до този момент, а само недостатъчно ефективната политика на правителството в борбата с това явление. Това беше структурна слабост на вота, която в голяма степен предопредели и неуспеха му.
Ние от Възраждане категорично смятаме, че има много други по-подходящи теми за вот на недоверие, отколкото неопределеното „борба с корупцията“ и една от тези теми е ситуацията в сектор „Сигурност“.
Осем месеца след формирането на сегашното управление, ситуацията със сигурността и отбраната е повече от плачевна. Големите модернизационни проекти за армията са в глуха улица, останалото изправно въоръжение не се поддържа в достатъчна степен и се амортизира безвъзвратно, а ситуацията с вътрешния ред и престъпността е извън всякакъв контрол. Да започнем поред.
В месеците след формирането на сегашното правителство, най-големият скандал в държавата беше процедурата за избор на нов боен самолет за авиацията, започната и приключена от служебното правителство на Огнян Герджиков и то в рамките на няколко месечния му служебен мандат. Основните обвинения на новите управляващи бяха свързани с непрозрачност на процедурата, лобистки интереси и други. Близо година по-късно, не просто, че няма стартирала нова процедура за избор на нов изтребител, но и опитите за ремонт на старите Миг-ове също се провалиха безславно. Положението се утежни още повече, имайки предвид и изтеклите информации, че флотът от щурмови самолети СУ-25, приети и служещи на въоръжение в състава на българските ВВС е приземен окончателно, поради изчерпване на междуремонтния им ресурс. Така към дата днешна, ние сме лишени не просто от изтребителна, а от всякаква военна авиация.
Последва провалът с обществената поръчка за строеж на два многофункционални патрулни кораба за нуждите на ВМС, който освен съмнения за дълбока некомпетентност на управляващия екип в Министерство на отбраната, поражда и обосновани предположения за корупционен интерес. Стигна се дотам, командващия на Военноморските сили контраадмирал Митко Петев да предупреждава публично, че след 2019 г., България може да остане без бойни кораби.
Също така, все още не е факт въвеждането на наборната военна служба, под каквато и да е форма, каквото беше едно от основните обещания на „Обединените патриоти“ преди изборите. Съответно, ситуацията с кадровия недокомплект в армията си остава нерешена. На този фон, вместо сериозен анализ и решителни действия за решаването на проблема, военния министър Каракачанов от сутрин до вечер лансира коя от коя по нелепи и смехотворни идеи, като например влизането с предимство в университет на преминалите военна служба. Изглежда, няма кой да съобщи на пишман министъра, че университетите в България са автономни и никой не може да им разпорежда, какви условия за прием да поставят.
Положението в областта на вътрешния ред и сигурността не е по-розово. Всеки ден се взривяват банкомати, циганската престъпност си вилнее по села и паланки абсолютно необезпокоявана, ало измамите продължават с пълна сила, а поръчковите убийства заплашват скоро да превърнат столицата в предградие на сирийския град Хомс. Истината е, че сме изправени пред ситуация с лавинно нарастване, както на битовата, така и на организираната престъпност. На този фон, мерките обявявани и предприемани от правоохранителните и правоприлагащите органи, изглеждат като лечение с аспирин на някой с ампутирани крайници.
Изводът, който се налага от всичко гореизброено е, че правителството очевидно не се справя с все по-изострящата се обстановка в областта на сигурността, а всички тези процеси някакси се пресичат в едно единствено име – Красимир Каракачанов. Първо, защото е министър на отбраната и всички неудачи в този сегмент от националната ни сигурност, ангажират пряко личната му отговорност. Второ, защото освен министър на отбраната е и вицепремиер по сигурността и като такъв са му подопечни всички силови ведомства, включително и Министерство на вътрешните работи. Следователно цялата ситуация в областта на националната ни сигурност, следва да се впише както на личната му политическа сметка, така и на политическата сметка на правителството и парламентарното мнозинство, което го е издигнало и назначило.
В този ред на мисли е време да се помисли за нов вот на недоверие с тема „Национална сигурност и отбрана“, защото провалите на сегашното управление там буквално заплашват съществуването на България като независима и суверенна държава. Всички политически основания за подобен вот са налице, единственото което остава да се направи е консолидация на цялата парламентарна и извънпарламентарна опозиция.
Тук е моментът да заявим, че няма да оставим този задаващ се дебат само в ръцете на парламентарните политически сили, напротив – смятаме в него основно участие да вземе най-голямата извънпарламентарна партия Възраждане, като сме подготвили и конкретни стъпки в тази насока.

spodelime