Позорен отговор на МОН до Възраждане относно Фондация „Америка за България“


На 13 декември 2017 година от Възраждане депозирахме официално писмо, адресирано до Министъра на образованието – г-н Красимир Вълчев, в което изразявахме одобрението си от взетата седмица по-рано от неговото ведомство мярка, дейността на организации от неправителствения сектор в училищата да бъде силно ограничена или най-малкото да бъде предварително заявявана и разрешавана от регионалните инспекторати по образованието. В същото писмо, поставихме и няколко конкретни питания до министъра, касаещи дейността и безогледното рекламиране в системата на училищното и предучилищното образование на едно определено НПО – Фондация „Америка за България“.
На 03.01.2018 г., получихме официален отговор от МОН и както в стария виц, компютрите се оказаха компоти, и не от Англия, а от Албания.
В случая, следва да бъдат коментирани два момента от въпросния отговор на Министерство на образованието. Първият е формално-административен, а вторият и по-важен е съдържателният.
По отношение на първия. Ние адресирахме писмото си, директно до министъра на образованието и очаквахме отговор, подписан от самия него. Вместо това, получаваме такъв от някоя си г-жа Соня Мелоян – директор на дирекция „Организация и контрол“. Според нас, това е абсолютно недопустимо! Първо, когато се изпраща отговор на официално запитване, следва да отговаря този, който е запитан. В конкретния случай, това е министъра на образованието – лицето Красимир Вълчев. Второ, въпросът ни беше адресиран конкретно до министъра, защото той е орган на власт, а не институцията Министерство на образованието и според съответните разпоредби на Закона за администрацията, само той е оправомощен да издава властнически актове, а не световно неизвестни чиновници от поверената му институция. В този смисъл, отговорът който получихме, представлява грубо нарушение на установената административна практика и говори за недопустима юридическа некомпетентност на управленския екип, настанен в МОН.
По отношение съдържанието на отговора обаче, положението става наистина позорно. Със своя отговор, МОН ни повече, ни по-малко ни казва, че всъщност няма никакво ограничаване на достъпа на неправителствени организации до системата на българското училищно образование, дори напротив, това едва ли не всячески се толерира, защото било в интерес на децата. За конкретното юридическо лице Фондация „Америка за България“, за което ние всъщност попитахме с писмото си от 13.12.2017 г., ни дума, ни вопъл. Все едно, изобщо не сме питали за него.
По-интересното обаче е, защо МОН практически се отказва от политиката си на ограничен достъп до училищната среда на субекти извън системата на държавното образование и то по-малко от два месеца, след като я е въвело. За да стане по-ясно, ще цитираме конкретния текст от писмото на зам.-просветния министър Таня Михайлова, изпратено до регионалните управления на образованието в страната “по повод зачестилите случаи на посещения на неправителствени организации в училищата”. В него тя пише: „С цел създаване на безопасна и здравословна среда за учениците, посещенията в системата извън представителите на държавната власт трябва да стават след “подкрепата” на министъра на образованието и/или началника на регионалното управление по образованието. Индивидуалните разговори с представители на НПО следва да се осъществяват само след информирано съгласие на родителя, а срещите с ученици да се провеждат в присъствието на училищното ръководство или на педагогическия съветник/психолога.“
След по-малко от два месеца, в отговорът си до нас, МОН пише: „С писмо, изх. № 9105-390/17.11.2017 г., Министерството на образованието и науката не ограничава достъпа на неправителствени организации до училищата. Писмото има за цел единствено и само да напомни, че изграждането и поддържането на отношения на уважение, доверие, сътрудничество и колегиалност между всички работещи с деца и ученици е от изключителна важност за тяхното развитие и за гарантиране на правата им.“ Продължаваме с цитата от злополучното писмо: „Директорите на училищата отговарят за осигуряването на здравословна и безопасна среда за обучение и осъществяват взаимодействие с представители на организации и общности.“ И още: „При необходимост, могат да потърсят подкрепата и съдействието на МОН и на РУО“. Какво излиза накрая, че първоначалното разпореждане, срещи с представители на неправителствени организации да стават само след одобрението на министъра или началниците на регионалните инспекторати по образованието, е заменено с подкрепа от същите при необходимост и само ако такава им бъде потърсена от съответния директор. Иначе казано, от МОН ни съобщават, че положението си остава същото, както досега и че нищо не се е променило. Всякакви частни субекти със знаен и незнаен интерес, ще могат да посещават българските училища и да пълнят главите на децата ни с всякакви идиотщини и пропаганди, както намерят за добре. Остава загадка, кой и защо сви така перките на образователното министерство в тези по-малко от два месеца между въпросното разпореждане и нашето писмо и практически го накара да се откаже от свой собствен подзаконов нормативен акт. Дали пък този някой не е същият, за когото питаме в писмото си и за когото МОН не обелва и дума в своя отговор до нас… Едно е сигурно, ние от Възраждане скоро ще стигнем до дъното на тази история!

споделяне във facebook