Становище относно поредното антибългарско решение на МОН


От Възраждане следим с повишено внимание дейността на Министерството на образованието. Това министерство е ключово за бъдещето ни. Неговата дейност касае практически всяко българско семейство, а неговите провали носят последствия далеч зад хоризонта на обозримото бъдеще.
За съжаление, ръководството му провежда своите политики с въпиюща некомпетентност и се оплита в безумни и скандални решения.

Правилото, че “критерият за уседналост при приема на ученици в първи клас няма да се прилага за учениците от ромски произход” представлява въвеждане на привилегия, основана на етнически произход.

Това решение е безумно и престъпно.

Това решение е безумно, защото не може да доведе до прокламирания резултат.
Ако принадлежността към даден етнос – дори не малцинство – носи облаги и привилегии, то кой би се стремил към интеграция и загуба на привилегиите? Напротив – колкото повече финансови програми и основания за ползване на привилегии се мотивират етнически – толкова повече ще се втвърдяват гетоизацията и етническото капсулиране. Резултати по този азбучен постулат наблюдавахме десет години в “Декадата на ромското включване”. Знаем, че умните хора се учат от чуждите грешки, а глупавите – от собствените си. Популярният афоризъм не ни казва как се наричат хората, които не се учат дори от собствените си грешки и ги повтарят до безкрай!
Това решение е престъпно, защото представлява директно погазване на на чл. 6 от Конституцията ни. Провеждането на „етнически диверсифицирана политика” осъществява състав на Наказателния Кодекс. Това е рецепта за етнически сблъсъци. В края на пътя, по който тръгваме ни очакват събития като в Босна.
Това решението е пряка провокация спрямо българските родители, които единствени ще търпят ограниченията на „политиката на уседналост”. Сама по себе си “политика на уседналост” в XXI век е повече от глупост. Тя издава неразбирането на модерния свят и средновековния манталитет на измислилите я.

Вече три десетилетия от началото на демократизацията, образователния процес в България не получава никакво развитие. Училището е абдикирало от възпитателните си функции. Учителският труд постоянно се формализира, затрупва се с бюрокрация и се лишава от творческия си импулс. Във века на медиите се работи основно по вербалната метода, както в 19-ти век. Във века на комуникациите няма дистанционни форми. Поставен е знак на равенство между “присъствие” и “резултат”.
Министерството на образованието е в постоянен конфликт на интереси, тъй като се явява едновременно и доставчик на образователна услуга и орган, сертифициращ резултатите и.

Възраждането на българското училище е ключов приоритет за партия Възраждане. При поемане на управлението ние ще осъвременим образователния процес и ще го изведем на нивото на най-високите световни постижения.
Във Възрожденското училище ще предложим на различните деца, съобразно интересите им, различни програми, методи и форми, в това число и задочни и дистанционни форми.
Ще намалим натовареността на децата, ще разнообразим ежедневието им, ще им осигурим свободно време, спорт, двигателни дейности, време за общуване с деца и възрастни.
Ще увеличим заплащането на учителите в стремеж да привлечем най-подготвените и вдъхновени учители.
Ще разделим функциите на държавата като доставчик на образователна услуга и като орган оценяващ и валидиращ получените знания.
Ще въведем механизми за равнопоставено финансиране на основното и средното образование за всички ученици, при доказване на постиженията им, независимо от избора на образователна форма и вид образование.
Ще прекратим затварянето на училища и продажбата на училищни сгради.

споделяне във facebook