Дойде време да избираме между нормалността и Европейския съюз


Това, за което ние от Възраждане предупреждаваме от много време насам, вече е реалност. На днешното си редовно заседание правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти предложи на Народното събрание да ратифицира Истанбулската конвенция на Съвета на Европа, като част от националната програма за превенция на домашното насилие. Под това благовидно название всъщност се крие документ, който ще задължи българската държава да въведе т. нар. джендър образование. От детските градини и предучилищните паралелки, та чак до горните курсове на средните училища, българските деца ще учат, че “пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“. С друг думи полът вече няма да е биологично определена характеристика на индивида, с която Бог го е дарил, с която той се ражда и умира, а приумица за всеки ментално увреден индивид, който счита, че обществото е нормативно задължено да търпи медицинските му и социални отклонения. Продължаваме цитата от идиотския, т. е. европейския документ: „Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване… на нестереотипни роли на пола… в официалните учебни програми и на всички образователни равнища“. С това действие Европейският съюз се преобразува в нещо още по-ужасно, отколкото обикновено сме свикнали да мислим. Той вече не е просто една огромна бюрократична машина за смазване на национални суверенитети, апарат от чиновници, абсолютно глухи за гласовете и волята на отделните нации, наднационална институция, която системно ощетява по-малките си членове (като България например), чрез различни нива на субсидиране на земеделските производители, двойни стандарти по отношение на производства, толерирани на Запад и унищожавани на Изток, пространство на абсурдните изисквания, в което не можеш да продадеш и една краставица в съседна държава, ако не е с точните форма и размери от директивите на брюкселските еврократи, а чисто и просто тоталитарен организъм, налагащ ненормалното като норма и поведение.
Ние от Възраждане не сме съгласни с това! Смятаме, че ако трябва да избираме между нормалността от една страна и извратеността, макар и обвита в луксозна брюкселска опаковка от друга, то нашият избор е абсолютен и недвусмислен – ние избираме нормалността и базисните ценности на европейската цивилизация, на която нашият народ е един от създателите.
Днешното решение на антибългарското правителство налага да коментираме и още един аспект на настоящия управленски позор. То беше прието от кабинет, в който има хора, които поне формално наричат себе си „патриоти”. Днес за пореден път се видя истинското лице на т. нар. Обединени патриоти, които се опитват всячески да излязат от положение, правейки се на опозиционери, докато консумират всички облаги на властта. Какво по дяволите значи, да си гласувал срещу приемането на конвенцията, когато от теб всъщност зависи стабилността на управлението? Какво значи да не си съгласен, когато имаш един куп инструменти, с които да възпрепятстваш едно подобно решение? Защо Каракачанов, Симеонов и компания не бойкотираха днешното заседание на Министерски съвет, след като дневния ред им е известен от седмици насам? Или може би тайно са се надявали да мине? Ако някои от управляващите патриоти толкова напират да сключват гей-бракове, защо не отскочат до Амстердам и да си решат по този начин личните проблеми, вместо да занимават цяла България с любовните си драми? Ако трябва да говорим сериозно обаче, за „патриотите“ оттук нататък има само един правилен ход – напускане на управляващата коалиция и курс към предсрочни избори.
В последните няколко десетилетия ни взеха почти всичко – промишлеността, селското стопанство, науката и образованието, армията и сигурността… Нека не позволяваме на ГЕРБ и Обединените патриоти, изпълняващи поредната антицивилизационна приумица на все по-деградиращия и дегенерирал Европейски съюз, да ни отнемат най-ценното и последното, което ни остана – елементарното право да живеем в нормално човешко общество.

бутони за споделяне