Има такава партия


На 3 юни 1917-та в Таврическия дворец в Петроград по време на първото заседание на Всесъюзния конгрес на работническите и войнишки депутати в Русия, меншевикът и министър на пощите и съобщенията в първото временно правителство на княз Георги Лвов след Февруарската революция – Иракли Церетели казал: „Понастоящем в Русия няма политическа партия, която би могла да заяви: „Дайте властта в нашите ръце, останалите се махайте“. В този момент от дъното на залата се изправил Ленин, чиито болшевики имали най-малко депутатски гласове (само 105 от общо 822) и се провикнал: – ЕСТЬ ТАКАЯ ПАРТИЯ!

По-надолу в статията ще обясня защо правя това въведение, цитирайки думите на човек, с когото не изпитвам никакво идеологическо или политическо сходство, дори обратното.

Вече близо седмица тече скандала с опита на бюджетната комисия да ореже субсидиите на извънпарламентарните партии, преминали един процент на последните избори за Народно събрание. След като от самото начало стана ясно, че приетата мярка засяга единствено и само Политическа партия „Възраждане“, медиите които си позволиха да коментират темата, все пак споменаваха тук-таме името на партията, заради която всъщност беше приета поправката в закона за държавния бюджет. След като темата обаче се разсмърдя прекомерно и стана виден опитът на управляващите да превърнат парламента в трибунал и практически да го използват като репресивен орган спрямо политическата опозиция, някак си интересът към първата партия в най-новата ни история, заради която се приема специален ограничителен закон, секна. Вече се говори само за „една партия“, „онази партия“, „партията която“, „тя“, „те“, „той“ и въобще всички възможни комбинации от местоимения и определения, съчетани с думата партия, но не и имената „Възраждане“ и Костадин Костадинов. Това е особено валидно за предаванията и емисиите на БНТ и БНР, които ако човек, който не е запознат с темата гледа, би си помислил, че говорят за някой от сюжетите във филмите за Хари Потър, в които лошия герой – Лорд Волдемор, беше наричан „онзи, чието име не бива да се назовава“. За пример ще дам предаването на БНТ „Още от деня“ от снощи. В него бяха поканили предложилия злополучната поправка Веселин Марешки. В продължение на половин час той и водещата говореха за Партия „Възраждане“, без нито веднъж да я назоват по име. И ако за варненския пази Боже „политик“ това е разбираемо, то за водещата, не просто че не е разбираемо, а е направо недопустимо.

Въобще, слушайки коментарите по темата от последните дни на водещи журналисти и политици, непредубедения човек би останал с натрапчивото впечатление, че има негласно споразумение между модериращите темата в обществото, да не се говори за Възраждане като по този начин, тя едва ли не ще изчезне от само себе си. Е, имам лоша новина за тях. Има такава партия и тя няма да изчезне! Напротив, от тази битка ще излезем не просто с чест, а като победители. Без значение какво ще решат накрая при гласуването в пленарна зала, те вече загубиха. Което ще им се случва все по-често, оттук нататък!

Статията започнах на шега с думите на Ленин, но ще я завърша съвсем сериозно цитирайки патриарха на българската литература Иван Вазов: „Тирани, всуе се морите! Не се гаси, туй що не гасне“!

 

Симеон Костадинов – член на Организационния съвет на Възраждане

бутони за социални мрежи