Ердоган отново поиска част от България, управляващите пак позорно мълчат


За втори път, в рамките на една година турският президент Реджеп Тайип Ердоган повдига въпроса за Лозанския мирен договор и изяви желание за неговото преразглеждане. Този път, той направи това открито и то по време на официалното си посещение в Гърция, на което гръцките му домакини отговориха подобаващо. Това, което буди недоумението ни е факта, че близо цял един ден след въпросното изказване от страна на българската държава, няма и помен от официална реакция. А такава, в конкретния случай е изключително наложителна, защото ако някой си мисли, че този въпрос касае само Гърция, дълбоко греши.
Лозанският договор е подписан на 24 юли 1923 година и заменя Севърския договор от 1920 г., между Османската империя и държавите победителки в Първата световна война. Причината за това е турско-гръцката война от 1919-1922 г., която войските на младотурската република печелят. С него, основно се уреждат границите и териториите между Гърция и Турция, както и ред други неща. Това, което следва да ни интересува нас българите обаче е, че с този договор се урежда и границата между България и Турция, както и статута на 200 хилядното мюсюлманско малцинство в Гърция, половината от което се състои от българо-мохамедани.
С оглед на всичко това, страната ни трябва сериозно да се притеснява от искането на турския президент за преразглеждане на Лозанския мирен договор, защото това буквално означава ревизия на държавните граници на Балканите. Вторият въпрос, освен териториалния, който трябва да вълнува българската държава е това, че Ердоган буквално е поискал мюсюлманското малцинство в Гърция да бъде признато за турско, което ни повече, ни по-малко означава насилствено потурчване на 100 хиляди българи в Гърция. Едно население, което в огромната си част е не просто българско по произход, но и по самосъзнание.
На този фон, ние от Възраждане, сме изключително възмутени и скандализирани от факта, че на наглите претенции на Ердоган от страна на българските управляващи има само едно коленопреклонно и васално мълчание. В крайна сметка, част от управлението нали са и така наречените „Обединени патриоти”. Къде е тяхната позиция? Защо вместо да извият глас на справедливо възмущение от поредната неоосманистка свинщина на турския президент, те мълчат като девици в султански харем? Къде е „прославеният” ни министър на отбраната, защо не казва и дума? Или може би пресмята вече келепира от предстоящите многомилиардни оръжейни сделки?
Все въпроси, на които отговори не очакваме, но трябва да е ясно едно – когато ние от Възраждане имаме възможността да формираме българската външна политика, достойната реакция на България в такива случаи няма да бъде прецедент, а правило. А тези преди нас, които с неадекватното си и васално поведение спрямо подобни провокации срещу страната ни, са застрашавали сигурността и интересите на Родината, ще носят отговорност!

сподели бутон